Син на хан Пресиян от рода на хан Крум. Роден като хан, управлявал като княз, погребан като монах, той стои начело на българското царство от 852 до 889 год. Наследил от предшествениците си силна и жизнена държава, хан Борис предприема далновидни стъпки, които определят историческия жребий на България. Покръства себе си, семейството си и целият народ. Защо? Кои причини го водят до този труден избор? - Вътрешни: да направи обединение етническо - от два етноса да създаде един народ. Външни: да бъдем приети на дипломатично ниво сред европейските християнски държави. И така през 864 г., изпратени свещеници от византийския император Михаил тайно през нощта покръстват хан Борис, семейството му и неговите приближени. Той приема титлата княз и името Михаил. На следващата година с желязна ръка налага християнството в страната. И когато среща съпротива от боилите, княз Борис нарежда 52 боила да бъдат наказани. С това показва на целия народ, че връщане назад към езичеството няма.

Княз Борис І положил много усилия за утвърждаване на християнството в пределите на България. Нещо повече, той се домогвал не само до автономия на българската църква, но дори и до автокефалия.

Като изключителен дипломат княз Борис І водил преговори с двата утвърдени тогава културни и църковни центрове - Рим и Константинопол. Използвайки тяхното съперничество, той успял. На 4 март 870 г., на църковния събор в Константинопол, с представители и на Рим, била обявена автономията на българската църква.

Но княз Борис І не спрял дотук. Разбирайки, че с византийски духовници, проповядващи на гръцки, ще се засили византийското влияние, започнал да се интересува от съдбата на славянската азбука. И когато през 886 г. оцелелите ученици на братята Кирил и Методий пристигат в Белград, били изпратени на княза като скъпоценен дар. Така с благословията на Борис І и с тяхна помощ възникват две духовни средища с епохално значение за славянската култура - Плиска и Охрид. Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученика.

Княз Борис І с непоколебима методичност продължава своята мисия. През 893 г. той свиква народен събор в Плиска. На него вместо "езическа Плиска" за столица е обявен Велики Преслав. Прогонени са византийските свещеници, защото страната разполага с достатъчно подготвени служители на църквата. На събора е обявен за официален език славянският. Той ляга в основата на една културна традиция.

Княз Борис І починал на 02. 05. 907 г. на около 80 годишна възраст. След смъртта му е обявен за първия светец на създадената от него Българска църква.